Сибир е толкова необятно понятие, колкото е и територията, която заема. Казват, че това е цяла планета, различна за всеки. "Там има собствена гравитация, закони и президент, наречен Природа. Хората в Сибир са упорити. Обширни в думите, делата и чувствата си", разказва писателят Сергей Шаргунов, един от съставителите на сборника от разкази "Сибир: щастие отвъд планините" ("Сибирь: счастье за горами" (Редакция Елена Шубина, 2021).
Ето и няколко цитата от сборника от известни руски актьори, режисьори, ТВ водещи и писатели.
Никога никъде в живота ми до ден днешен не съм изпитвала такава наслада от храненето, както в детството ми в Сибир през зимата! Горещ беляш (котлет, обвит в тесто), купен от будката и горещ чай със захар – вкусотия!!!
<...>
През зимата всяка неделя грабвахме ските и отивахме на пистата с татко. Возехме се с автобуса до спирка "Соснови бор". Мажехме ските със специална вакса в зависимост от времето и плътността на снега. Карах с километри. Най-хубаво беше, когато татко вървеше отпред, спираше, за да ме изчака и удряше щеката в близкия бор, за да ме обсипе, после се връщахме обратно. И така сто пъти подред. Носехме термос и сандвичи и похапвахме на някой пън. Вкъщи замръзналите и подгизнали клинове се сушаха на радиатора. И борша на мама! А вечер гледахме фигурно пързаляне по телевизията. Какво друго му трябва на човек!
<...>
Когато, например, срещам непознат човек и той ми каже: "И аз съм от Сибир!". И това е! Чувствам го като сродна душа и разстоянието се съкращава.
Зима. Шейна. Лежиш по гръб. Тъмно е – сутрин ли е или е вечер? Над главата ти има звезди – те не се движат, но ти се движиш. Возят те. Някой, на когото имаш пълно доверие, който те е завил в най-различни топли пластове: дебел боцкащ панталон, вълнени чорапи, после валенки, задължително фланелка под топлата жилетка и тънък памучен шал под топлата кожена шапка. Над яката имаш шал до носа, понякога и над него – той също боцка, затова между шала и лицето някой добър човек понякога слага носна кърпичка и тя винаги е мокра от топлия ти дъх. И разбира се, дебел агнешки кожух.
Родителите ми имаха дача. В тайгата. Е, беше до шосето. Но около нея беше тайга. Веднъж до оградата ни дойде мечка. Баща ми взе пушката и започна да стреля във въздуха. Видях как мечката бяга и изчезва в гората. А веднъж, когато с мама вървяхме по пътека в гората и беряхме ягоди в кошници, насреща ни се изпречиха два вълка. Гледахме ги, а те гледаха нас. Мама прошепна: "Не мърдай, сине". Стояхме неподвижно. Вълците ни погледаха, а после се обърнаха и си тръгнаха.
<...>
Тогава седях на ръба на една скала насред тайгата. Там има такива самотни скали. На хиляди километри наоколо е само тайга. Седях на края на скалата. Гледах в далечината. Почивах си, защото в онзи ден с приятелите ми бяхме вървели дълго пеша. Бях на около 26 години. Сибир. Обичам този Сибир. Той ми е като майка. Като голяма жена, полегнала с цялото си тяло на земята – и това е Сибир. Сибир е тяло. Той е пространство <…>. Докато стоях на скалата разбрах, че където и да съм, където и да ходя… Сибир винаги ще бъде у мен, защото аз съм част от него. Сибир е вселена.
От незапомнени времена любимото занимание на жителите на Томск през свободното време е юмручният бой. Пратените в изгнание журналисти от по-миналия век (на практика там други няма до откриването на университета през 1888 г.) описват цветно на страниците на губернските вестници как в неделя, когато се връщат от църква, жителите се бият с юмруци. Налагат се по час-два, докато изпитат пълно удоволствие, а после се разотиват – уморени, но доволни.
Горе-долу това беше положението и през 1981 г., когато се нанесохме в нов апартамент с изглед към стария град. С една разлика: преди боя народът вече не ходеше на църква.
Само на север от Урал може би е възможно да застанете на някой стръмен проход и да видите Европа от едната страна и Сибир – от другата. А на други места пък не може да разберете къде свършва Сибир и къде започва Далечният изток. Защо планинският Алтай е в Сибир, а монголският Алтай не е? Сибиряци могат да се нарекат единствено коренното население на Сибир, а бурятите, алтайците, тувинците или якутите не се наричат така – дори от самите себе си.
Като млад прекарах 3-4 месеца от живота си във влаковете от Москва до Сибир и винаги усещах кога влизам и излизам от него. Колко време съм прекарал в гледане през прозореца на влака? Огромните пространства през прозореца пленяваха мен, московчанина – толкова бяха величествени и слабонаселени.
<...>
… Повечето хора или изобщо не са чували за Тува, или знаят само, че там е роден сегашният министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу и че президентът Путин е хванал там голяма щука. Но Тува е изключително красив край със сложна и объркана съдба.
<...>
В спомените ми Кизил винаги изскача със суровите си нрави. Дори не става въпрос за междунационална вражда, която в общи линии винаги е съществувала, като ту се обостря, ту почти (но само почти) изчезва. По-скоро става дума за състава на руското население, което до края на 1980-те преобладава в града. Тук живееха активни, изпълнени с енергия хора. Това бяха децата и внуците на първите преселници, заточеници и каторжници или пък доброволци, дошли да благоустроят "младата Тува" след 1944 година. Имаше и затворници, които излежаваха присъдите си (около Кизил в онези години имаше няколко колонии със строг режим). Но канали за изразходване на енергията им почти нямаше – имаше по-скоро едно усещане за затвореност в "каменна дупка" и злостно разочарование сред тези, дошли в Тува с надеждата да построят един специален свят (по-късно същото разочарование срещнах и сред жителите на забравените градчета по линията Баку-Амур). И тази неизразходена енергия и злост беше особено силна у младежите.
Сибиряците са особена порода руснаци, а фразата "богатството на Русия ще расте благодарение на Сибир" отдавна не е просто лозунг. И тук дори не става въпрос за изобилието от газ, петрол, гори, елементи от Менделеевата таблица и диаманти, закопани в земята, а за това, че хората тук по някакъв необясним начин умеят да превръщат минусите от живота в плюсове.
Някак си в средата на 1960-те попаднах в отдалечено населено място на староверци в района на дивата сибирска река Подкаменная Тунгуска и бях доста учуден, че в заможните домове на тези уж изостанали граждани има ток, какъвто в онези години нямаше дори в по-просветени места, например в много села край Москва, където хората продължаваха да се осветяват с керосинови лампи. Не можех да повярвам на очите си – богомолците ползваха сепаратори, перални, водата от кладенеца се вадеше с електрическа помпа. Тайната имаше едно просто обяснение: властта ги беше оставила да се оправят сами и те процъфтяваха, като продаваха на туристите в круизните кораби по Енисей риба, хайвер, гъби, а изкараните пари харчеха не за водка, а за бизнес.
<...>
И някак си си мисля, че не случайно Тунгуският метеорит, който, според някои хипотези, е бил космически кораб с извънземни, се е приземил именно в Сибир в търсене на комуникация със свои братя по разум.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си