Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато човек живее в постсъветското пространство, лесно може да си представи следната сцена. Някъде между рафтовете с шоколадчетата и чипса едно дете едва сдържа сълзи. То е на ръба на истерията, защото иска и шоколадчета, и чипс пък и всичко, до което може да стигне. До него е майка му, която в желанието си да спре потока от искания, раздразнено и рязко казва: "Я пък какво ти се е приискало. Спри да джавкаш!". Представихте ли си изражението на детското лице? Тъжни очи, надути бузи и леко издадена напред долна устна, която, според майката, той би трябвало "да прибере" обратно.
Това е така, ако трябва нагледно да илюстрираме фразата "да си прибереш устната" ("закатать губу"), която означава много силно да поискаш нещо, което е слабо достъпно и малко реалистично. Само че не детските капризи са в основата на този израз.
Тя е предложена от лингвиста Николай Вашкевич, който съзира арабски корени на този израз. Версията се свежда до това, че фразата в действителност е заимствана, а не е изконно руска. Идиомът идва от древен арабски израз, който означава "не храни илюзии"/ "не очаквай много".
Първата част на оригиналния израз أعجوبة се превежда "това, което ти харесва", а втората رسخت – "да се наложа", но като се прочете в обратен ред, вече означава "да изгубиш" (арабската писмена се чете отдясно наляво, а пък изразът бил прочетен отляво надясно – по европейски). В крайна сметка фразата била преведена като "да се наложиш за това, което ти харесва, но да го изгубиш", тоест "силно да поискаш, но да загубиш". Това ни води до точната етимология на адаптираната версия на "да си прибереш устната". Все пак обаче какво общо тук има устната?
Според нея изразът се е появил в кулинарията и там има вече пряка връзка с устната. Само че това не е онази устна, която всички са си представили. Това е свързано с правенето на погачи – кръгъл хляб от тесто, което в Русия са приготвяли още от средата на века от пшеничено брашно. Древноруският фастфуд има кръгла форма, но с удебелена част – устна (губа)- и тънка, за която да се държи - дръжка.
В устната правели разрез, така че краваят да се изпече добре и да не се спука. Разрезът го разширявали и в него е можело да сипят още захар, орехи, мед и т.н. След това връщали обратно устната и пъхали кравая отново във фурната. Първоначално това е означавало "да прибереш устната". С времето обаче този израз започва да означава нещо малко достижимо. Вероятно за това роля е изиграл фактът, че не всеки е можел да си позволи кравай - бял прясно изпечен хляб. Краваите наред с чая са били показател за обезпечен живот.
С течение на времето в руския език се появяват много фрази, пословици и поговорки, сходни по значение на израза "прибери устната". Ето само някои от тях: "Да пуснеш слюнка", "Не си отваряй устата за чужда погача", "Не си отваряй устата за чуждо парче", "Устната не е глупава" и т.н.
Ако обаче устната може да се върне обратно, то тогава първо трябва да се издаде, нали? И такъв израз има на руски. "Да издадеш напред устната" означава да очакваш с нетърпение да получиш нещо. Е, наистина това се казва само с един подтекст – да искаш твърде много. Тази фраза често може да се чуе в отговор вместо обичайното "не". Следователно всъщност не е толкова важно дали да издадете напред устна или да я приберете - на руски това ще означава едно и също.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си