Повечето руски имена днес са с гръцки произход или са интерпретирани или трансформирани от гръцки имена. Това се случва, след като Русия приема християнството в края на XX в. и хората, които се кръщават, започват да приемат нови имена от византийската църковна традиция. Много популярни мъжки имена, като например Николай, Александър или женските Екатерина или Елена, идват в Русия от гръцки и от латински. Дори изключително популярното име Иван, което се смята за "много" руско, всъщност идва от иврит (както и Михаил). И до днес, обаче, са стигнали някои традиционни славянски имена и хората продължават да ги използват.
Княз Владимир Велики покръства Стара Рус в християнството и името му остава в традициите и става църковно име. В продължение на много векове Владимир е име, което се дава само на графове и на князе, но след това се разпространява сред целия народ. През XX в. Владимир става едно от най-разпространените имена, с които хората кръщават децата си.
Произходът на това мъжко име не е 100% ясен. Някои изследователи го свързват с появата в Русия на българския управник от IX в. Борис, който покръства българите. Други смятат, че името може да води корените си от Монголия или пък да е съкратена версия на протославянското име Борислав. Борис е името на един от първите руски свети – княз Борис, син на Владимир, който покръства Русия в християнството.
Това мъжко име идва от скандинавското Гудлейфр ("наследник на Бог"). Но тъй като княз Глеб става един от първите руски светци заедно с брат си Борис, името влиза в руската църковна традиция.
Това име се използва като умалително за 10 различни имена – Ярослав, Святослав, Ростислав, Вячеслав, Мстислав, Станислав и др. Коренът им идва от думата "слава". Святослав се превежда като "слава на светеца", Ярослав означава "ярка слава", Вячеслав означава "голяма слава" и т.н. Тези имена са изключително популярни сред средновековните руски князе, но са много разпространени и днес. Те могат да се дават и на жени, като само се добави буквата "а" накрая: Ярослава, Вячеслава, Мирослава и т.н.
Изненадващо, това мъжко руско име е производно на Георги, което, също като Джордж на английски, води началото си от гръцкото име Георгиос. В спечелилия Оскар съветски филм "Москва не вярва на сълзи" (1980 г.) има забавен епизод, свързан с това име. Един от героите казва: "Георгий, който е Гога, който е Гоша, който е Юрий, който е Гора, който е Жора…". Славяните адаптират името Георги (което съществува и в руския език) и го променят на Юрий, просто защото не могат да произнесат правилно буквата "Г" в началото. С времето името получава нови версии и една от тях е Игор.
Това мъжко име се състои от две части: "все", което означава "всичко" и "волод", което е архаична форма на глагола "владеть" (владея). Има много староруски князе с това име, а най-известният му представител е великият княз Всеволод Голямото гнездо, който през XI-XII в. управлява Владимирско-Суздалското княжество. В съвременната история един от пазителите на това име е главният редактор на Russia Beyond Всеволод Пуля!
Това старо славянско име води корените си от скандинавските Хелга (за жените) и Хелги (за мъжете). Първият Олег в руската история е Олег Пророка, който управлява Стара Рус като регент заедно с Игор, синът на Рюриковия син Игор. А първата Олга е жената на този Игор, която по-късно става св. Олга. Тя е първият руски управник, покръстен в християнството и в този смисъл повлиява на внука си Владимир Велики.
Историците спорят за произхода на това женско име и търсенето на корените му в староруските имена не дава никакъв резултат. Така че, най-вероятно, името е измислено в началото на XIX в. от поета Александър Востоков, след което става популярно, след като друг поет – Василий Жуковски, пише баладата си "Светлана" (1813 г.). "Свет" означава "светлина". През XIX в. това име се използва често за кораби и фирми, но през XX в. се превръща в популярно женско име. Дъщерята на Сталин се казва Светлана, например. А през 1943 г. Руската православна църква позволява това име да се приема за кръщение.
Това име се състои от две части: "Люд" (хора) и "мила" (мила), така че буквално се превежда като "мила на хората". Името е със славянски произход (има и чешка светица – Людмила от Бохемия, която е почитана и от Руската православна църква, и от Римо-католическата православна църква). На руски името става известно за първи път, след като го използва отново поетът Василий Жуковски. Този път, баладата се казва "Людмила" – свободен превод на немската поема "Ленора" на Готфрид Август. Друга известна литературна творба е поемата "Руслан и Людмила" на Александър Пушкин. Името е невероятно популярно през XX в. в СССР и може да се съкращава на галено като Люда и Мила.
Тези три женски руски имена са с общ произход – те са руските преводи на имената на ранните християнски светици Вяра, Надежда и Любов. Те обикновено се почитат заедно с майка им София ("мъдрост").
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си