Произходът на пози или както ги наричат - бузи или бууз, датира отпреди 400 години. Според историята, главата на тибетските лами кани бурятите на гости, за да ги запознае с будизма и ги черпи с бузи (месо, обвито в тесто).
Топчетата накълцано месо със сланина са увити в тесто, като е оставена малка дупка, около която са направени 33 защипвания. Защо 33 ли? Това е точният брой на диплите на дрехите на тибетските свещеници.
След това посещение при ламите бурятите поръчват да се приготвят бузи (по-късно станали известни като пози) с точно същата форма, в която са сготвени от тибетските монаси. За каймата трябва да се ползва месо от пет животни – камилско, овче, козе, конско и говеждо. Към каймата се добавят и мас, див лук и чесън. Списъкът с продукти все още се пази от потомците им и се предава от поколение на поколение.
Днес пози са олицетворение на мъдростта на бурятския народ. Когато далечните им предци измислят ястието, за основа те вземат юртата. В средата на кръглото жилище има огнище, от което, през дупка в покрива, излиза дим. Въпреки своята простота, юртата е много умно подредена: през зимата температурата вътре е висока, а през лятото е невероятно прохладно.
Бурятските пози се оказват вечен хит. Никой не пропуска празник, на който се знае, че ще се приготвя това ястие. Нещо повече – хората в Република Бурятия го обичат толкова много, че дори има стихотворения, фестивали, няколко филма и статии, посветени на тях. Пози дори си имат собствен химн, паметник и годишна награда, създадена от асоциацията на ресторантьорите в Улан Уде, столицата на Републиката.
Да пробваме да сготвим това бурятско месно ястие, което много прилича на хинкали или манти по външен вид и по рецепта. По същия начин, то се приготвя от тесто без квас, с което се загъва каймата. Да започваме!
За тестото:
За плънката:
Първо приготвяме тестото, защото то трябва да почине за 30 минути, преди да започнем да работим с него. Пресейте цялото брашно в купа.
След това направете малка ямичка и излейте в нея малко вода, преди да добавите яйцето и щипка сол.
Омесете тестото внимателно и старателно с ръце, докато се оформи еластична топка, но не го правете много твърдо. Увийте го във фолио за 30 минути.
Докато тестото почива, ще приготвим плънката. За нея казват, че месото винаги трябва да бъде нарязано с нож, а не смляно с месомелачка. Но аз нямам толкова остри ножове, затова използвах кайма.
Нарежете лука на малки кубчета и ги сложете в купа заедно с каймата. Добавете подправките и сол.
Да не забравяме свинската мас. Тя трябва да е напълно замразена, за да можем да я рендосаме с ренде. Добавете малко вода или бульон – за сочност.
След това плънката трябва да бъде внимателно разбъркана с лъжица, докато се получи хомогенна маса. Плънката за пози е готова.
Време е да оформим самите пози. Първо, разделете тестото на много малки топки. Ако е нужно, може да добавите още брашно.
Всяка топка трябва да бъде разточена, но по средата трябва да е малко по-дебела, а краищата – да са по-тънки. Приблизителния размер на готовите пози е 5-8 см.
Сложете в центъра на разточените топки по 50-70 г плънка.
С палеца и показалеца, защипете тестото, като оставите малка дупка в средата, през която ще излиза парата. Оформете всички пози по този начин.
За варенето използвах обикновена тенджера за готвене на пара – отнема около 15 минути.
Нашите пози са готови.
Могат да бъдат гарнирани с магданоз или кориандър, както и с доматен сос и сметана.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си