Знаменитият писател три пъти посещава Русия. За първи път това се случва през 1914 година. Преди да тръгне на път, авторът на "Война на световете" и "Невидимия" усилено се занимава със самообучение. По-скоро се опитва. По собствените му разкази той успява да запомни само думите, които е научил, използвайки латиница. Така успява да се научи да брои на новия език до сто.
След двуседмичното си посещение в Русия Уелс пише есе, озаглавено: "Какво предстои: прогноза за ситуацията след войната", в което предлага в английските училища да се въведе изучаване на руски като трети чужд език след френския и немския. Основната трудност в изучаването на руския, според писателя, е в кирилицата, която Уелс нарича "ирационално изписване на думите". Той предлага за думите да се използва латинска транскипция и дори публикува рускоезични книги на латиница. Но това не е всичко: в романа "Джоан и Питър" героите пътешестват из Петербург и Москва, също като самия писател. На страниците на книгата присъстват и столицата с ярките си витрини на магазините, и кремълските стени, и пътуването с шейна по замръзналата река, и спектаклите на московския театър МХТ.
През живота си знаменитият венецианец успява да посети много страни, включително Русия. Той пристига в двора на Екатерина II, за да предложи на императрицата да проведе държавна лотария. Във Франция Казанова е главният организатор на играта и успява да заработи доста добри пари от тази своя дейност. За да я убеди, както винаги, Казанова решава да научи няколко фрази на новия език. Но разбира, че няма да му се получи. Казанова е толкова ядосан, че не пести сравненията си: в спомените си той нарича руския език почти примитивен говор и се оплаква, че така и не е успял да произнесе нито една дума на този "бичи език".
Авторът на "Тримата мускетари" пътешества из Русия по предложение на граф Григорий Кушельов-Безбородко. Маршрутът му не се ограничава до Москва и Санкт Петербург. Дюма-старши пътува по Волга до Астрахан, посещава Кавказ и пише няколко книги за Русия, като издава и вестник със своите записки от пътуването. Писателят прекарва в Русия около година и усвоява някои думи на руски език. В записките си той отбелязва, че "руският език няма "промеждутъчни определения". В същото време "асортиментът от ругатни е толкова разнообразен, както и обръщенията, изразяващи нежна любов".
Освен записки от пътуванията си, Дюма успява да преведе на френски и стиховете на Некрасов, с когото се запознава в Петербург, Вяземски и Пушкин. В това дело му помага писателят и преводач Дмитрий Григорович.
Бисмарк прекарва в Русия три години като посланик на Прусия. Той се отнася отговорно към назначението си: сам започва да учи руски език. Още след като пристига в Петербург, започва да взема частни уроци. Веднъж седмично той зарязва работата си, за да посвети два часа на руската граматика и синтаксис.
Поначало Бисмарк се оплаква, че да се оправя с частите на речта му е по-трудно, отколкото да се сражава с френската армия. Но съвсем скоро може да чете "Дворянско гнездо" в оригинал. При това той не споделя пред никого, че е научил езика. Това обаче става ясно, след като Александър II забелязва, че Бисмарк внимателно следи разговорите му с министъра на външните работи Александър Горчаков. Налага му се да признае. Императорът не само не се разгневява заради потайността на пруския посланик, но и му прави комплимент колко бързо е успял да усвои руския. Интересно е, че често Бисмарк си отбелязва неща на руски в документите: например, той пише "alles ничево" или да отказва нещо с бележка: "невозможно".
Френският писател решава да учи руски език, след като прочита "История на руската държава" от Николай Карамзин. Мериме е полиглот и знае перфектно гръцки, латински, английски и италиански, немски и испански. Руският също го очарова. Библиографът Сергей Соболевски запознава писателя с великата княгина Мария Николаевна Варвара, която го учи. Обучението е толкова успешно, че Мериме започва да превежда от руски. Така на френски се появяват "Дама пика" и стиховете на Пушкин, както и "Ревизор" на Гогол. Руския той нарича "най-прекрасния от всички европейски езици, който сякаш е създаден за изразяване и на най-тънките оттенъци".
В Русия математикът и писател тръгва заедно със своя приятел – богослова Хенри Лидън. Мисията им е да установят връзки с руската православна църква и носят писмо до Московския и Коломенски митрополит Филарет от оксфорсдския епископ Уилбърфорс. За Карол пътуването се превръща в задача, с която той се справя брилянтно. Плашат го, че руският е много сложен и в него има много дълги думи: в своя дневник той записва една от тях: "защищающихся". Но все пак, с помощта на речник и разговорник, той усвоява някои думи и изрази. Първоначално си записвал непознати думи, а след това разучавал цели фрази. Въпреки че Карол говорел руски с речник, се справял много успешно – писателят дори успявал да се пазари на пазара.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си