Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
65-годишният шаман Богдан Оненко от село Найхин, на 8500 км от Москва, е арестуван на 12 септември 1937 г. и разстрелян 40 дни по-късно. През същата година Б. Ходжер, първият председател на Нанайския национален окръжен изпълнителен комитет, е обвинен, че "укрива и защитава шамани, като е дал информация на районния комитет, че в областта има шестима шамани, а при проверкарата са идентифицирани 130 души". Всички шамани са лишени от права.
Това са реални исторически справки от архива за пострадалите от болшевишките гонения. Съветската власт започва борба срещу всички носители на други идеологии и това се отнася не само за политическите партии. Атеистичната държава изкоренява всички религиозни вярвания и техните служители – от православието до исляма и будизма. Шаманизмът, като традиционна форма на мироглед на народите от Сибир и Далечния изток, е в същия списък.
"Когато бях малък, живеехме в село Реземово. (...) Нас, децата, предварително ни подготвяха, че ще имаме 'тъмна къща', че ще бъде тъмно. Това се правеше, за да не се уплашим, ако чуем нещо необичайно или страшно в тъмното", спомня си срещата със селския шаман 63-годишната Елизавета Копотилова.
И наистина, в тъмнината изведнъж започва да се разнася тих звук, сякаш някой тича. "Не силно, а толкова нежно, меко... Но се чуваха ясни удари, които се приближаваха и приближаваха... И звукът растеше и растеше. После спря, сякаш някой бе спрял. И тогава, напротив, звукът започна да се отдалечава, докато не изчезне напълно, сякаш някой си тръгва и си тръгва, докато не си отиде. Накрая запалиха светлината и възрастните започнаха да разговарят, да обсъждат нещо", каза тя.
Това се случва в Югра – територията на настоящия Ханти-Мансийски автономен окръг. Югра отдавна се смята за обител на сибирския шаманизъм. За да разберете, че тази история се е случила по време на гоненията срещу шаманите, можете да използвате израза "тъмна къща" – когато завесите на прозорците се дърпат и ритуалът се извършва в пълна тъмнина, за да не се привлича внимание от улицата.
Всичко започва през 20-те години на миналия век, почти веднага след сформирането на новата съветска държава. Шаманите са лишени от избирателно право на всички избори, включително селски и районии. Всъщност това означава, че такъв човек е изключен от редиците на колхозите и в резултат на това е лишен от всички средства за препитание. Отделни селски съвети гласуват за изгонването на шаманите от селата, което ги лишава от домовете им.
Първата вълна на антишаманската кампания е под прикритието на борба с кулаците (т.нар. заможни селяни, които използват наемен труд и се занимават с търговия). Всички неизгодни социални групи попадат под ударите заедно с шаманите – свещеници, търговци, казаци, дребни търговци – и имуществото им е конфискувано.
"Шаманът Белди Пелха (едноличен собственик) със своето влияние върху отделните колхозници разлага колхоза", се казва в един от тези доноси. Твърди се, че колхозниците, които имат тесни връзки с него, "напуснали колхозната риболовна бригада за друг чужд водоем и не изпълняват риболовния план (вместо 35 мерни единици, те предават 5, а останалите продават)".
За да се премине от локални, неорганизирани атаки срещу религията и духовните практики към системно преследване, през 1925 г. властите създават Съюза на войнстващите безбожници. Тази обществена организация започва идеологическа борба срещу религията на всеруско ниво. "Безбожниците" организират конгреси, изложби, издават научнопопулярна литература, създават собствена мрежа във фабрики, колхози и университети. Наричат шаманизма "отмъстителна и ужасна религия", от която местните са "уморени".
Всичко това обаче не работи в степента, в която държавата очаква. Шаманизмът преминава в нелегалност.
Периодът от 30-те години на миналия век се оказва най-репресивен, когато става очевидно, че тоталният отказ от езичеството сред населението не се случва. Променя се само формата: вместо традиционната за народите на Сибир (и много шумна) тамбура, сега се използва брадва като култов атрибут (шаманите я окачват на шията си, с острие към лицата), а събранията стават все по-малко зрелищни. В селото се събират предпазливо: както казват информаторите, "можеш ли да скриеш, ако бабите ходят в една изба".
Последното става особено рисково. По селата започват набези. Атрибутите на култа се конфискуват и изгарят. Има случаи, когато децата на шамани, които се присъединяват към комунистически организации, сами ги взимат от родителите си. Например някой си Павел Тумали, според архивите, взема дайрето и пояса на баща си Подя Тумали и го удавя в Амур, докато казва: "Не ни позори".
Затова за провеждане на обредите си шаманите все по-често ходят на поляни или в гората. Мнозина предпочитат напълно да се откажат от тази практика под заплахата от арест и евентуален разстрел. Въпреки че, както отбелязват изследователите на шаманизма, срещу шаманите не е имало масови репресии под формата на арести или екзекуции. Такива случаи са изолирани.
Но наказанието под формата на глоба или най-често уволнение от работа са често срещани. Освен това уволняват, наред с други неща, онези, които водят "слаба борба" с шаманите. В докладна записка от 1937 г. пише: "Шаманите се възползват от лошото представяне на селския съвет и колхозното настоятелство. С новата Конституция те активизираха работата си. Ако през 1935 г. работи един шаман Белди Пелха, сега активно работят девет шамани".
С времето, след Втората световна война, забраната на шаманизма не е отменена. Тя съществува до самия край на 80-те години, но е по-скоро от официален характер.
Ако през 60-те години на миналия век шаманите продължават да бъдат глобявани за провеждане на обреди, те от своя страна се стараят да минимизират броя на глобите – но не ходят никъде. Провеждат ритуалите си в изби на изключено осветление, след полунощ, със завеси на прозорците. И до първата половина на 1980-те години шаманите не се споменават дори в официалните сертификати за съблюдаване законодателството за религиозните култове. Шаманите, според официалните данни, изглежда, изчезват напълно в някои региони. Например в хабаровското издателство (Далечния изток) през 1982 г. за публикация е подготвена книга на атеистични теми –"Приказката за последния шаман" от А.А. Пасар.
Всъщност шаманизмът не е изчезнал напълно, въпреки че след много години на преследване на места се е видоизменил. Ако в якутските или бурятските села традициите са запазени и оцеляват по време на дълго "лишаване", тогава по-малко "разпространеният" и добре познат днес киргизки шаманизъм се променя: киргизките шамани не бият тамбури, този елемент е напълно изгубен, и нямат специални костюми – само някои култови атрибути като тояга и камшик.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
