Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Шотландецът Александър Лесли постъпва на руска служба три пъти през живота си: през 1618-а, 1630-а и 1647 година. И последния път решава завинаги да се установи в страната.
Човек с неудържима смелост, Лесли има твърде взривоопасен нрав. И така, по време на обсадата на полския Смоленск през 1633 г. полкът на "чужд строй" под негово командване спасява полка на друг наемник, полковник Томас Сандерсън, от пълно поражение от крилатите хусари. Това не попречва на шотландеца малко по-късно да застреля хладнокръвно свой колега, който е спасил, направо на военен съвет, като го обвинява в предателство.
Александър Лесли не е само талантлив лидер, но и изявен специалист по набиране на войници. Още преди началото на Смоленската война той успява да привлече на руска служба над 4500 наемници, с които са окомплектовани четири "германски" полка.
Третия път шотландецът пристига в Русия по покана на цар Алексей Михайлович, който силно разчита на неговата помощ в модернизирането на армията си. Скоро обаче болярите, недоволни от засилването на позициите на чужденци, започват преследване на "войниците на късмета" и Лесли е номер едно в техния списък.
Наемникът е обвинен, че е плюл върху олтара в православен храм, стрелял с пистолет по кръста, принуждавал руски слуги да ядат кучешко месо, а съпругата му палила печката с икони. Царят помага на Александър да избегне смъртта. Той предлага на своето протеже и неговите офицери да приемат православието, с което те с радост се съгласяват.
Александр Лесли ъв Крихи се прекръства на Авраам Илич Лесли и още дълги години служи на царя на военното поприще. През 1654 г. става първия човек в руската история, получил чина генерал.
През 1661 г. на руска служба постъпва 26-годишният шотландски "войник на късмета", който вече е участвал в безброй битки, служейки на различни европейски армии. Страната, която е толкова далече от родния му остров, става негова втора родина, на която той посвещава всички останали години от живота си.
Близък приятел и верен сподвижник на цар Петър I, Гордън полага много усилия за модернизирането на руската армия. Блестящ военен специалист, той се занимава с обучението по западноевропейски модел на Семьоновския и Преображенския полк. Именно благодарение на неговите усилия започват да ги наричат гвардии.
Шотландецът води войски в битка по време на Азовските походи срещу турците през 1695 и 1696-а, чиято цел е Русия да си пробие излаз на Черно море. Освен това той помага на царя да създаде флот и става първият руски контраадмирал (шаутбенахт).
Патрик Гордън прави много за превръщането на новата му родина в мощна империя, но не доживява деня, когато това наистина се случва. Умира през 1699 г. на 64-годишна възраст, буквално в навечерието на Северната война, в която Русия побеждава Швеция и заема своето място в кръга на великите сили на Европа.
Яков (по рождение Джеймс) Брус e още един шотландски сподвижник на Петър I. Той е от знатния род Брус, чийто виден представител е борецът за независимостта на Шотландия крал Робърт I.
Брус помага на царя на много поприща, но главното дело за шотландеца става службата на "бога на войната" — артилерията. Той въвежда стандартизация в изготвянето на оръдията и снарядите, разработва нови образци въоръжение, неуморно работи за увеличаване на надеждността, мощта и далекобойността на оръдията, а освен това усъвършенства принципите на подготовката на артилеристите. Брус успява да издигне артилерийското дело в Русия на най-високо равнище. Обсадите на шведските крепости по време на Северната война са ярко потвърждение за това.
Един от най-образованите хора на своето време (и то за сметка на самообразование), Яков Брус се доказа не само като военен, но и като учен. Той съставя руско-холандски и холандско-руски речници, първия печатен руски учебник по геометрия и карта на земите от Москва до Мала Азия.
На последния етаж на Сухаревската кула в Москва неуморният шотландец открива първата в Русия астрономическа обсерватория, в която се помещават телескопи с дължина до 20 метра. Суеверните московчани са убедени, че чужденецът се занимава с магьосничество, алхимия и прави там еликсир на младостта. А през нощта излита от кулата на желязната си птица и кръжи над града.
През нощта на 6 срещу 7 юли 1770 г. ударна група от няколко брандера под командването на капитан Самюъл Грейг навлизат в Чешменския залив и смело атакуват големия турски флот. Успехът е пълен: 15 от 16 бойни кораба на противника, 6 фрегати, както и 11 000 войници и моряци загиват в огъня. Тази победа до голяма степен предопределя успешния за Русия изход от войната срещу Османската империя през 1768-1774-а, в резултат на което тя укрепва здраво позициите на черноморското крайбрежие.
"На контраадмирал Грейг трябва да декларирате нашето милостивейшо благоволение и по силата на вашето свидетелство за него относно неговите отлични качества и смелост го отличаваме с ордена Свети Георги 2-и клас, която той трябва да носи", пише императрица Екатерина II до главнокомандващия флота граф Алексей Орлов. Шотландецът, удостоен с адмиралско звание, става първият моряк, получил това високо отличие.
На 17 юли 1788 г. по време на хогландското сражение Грейг осуетява плановете на шведите да установят господство в Балтийско море и да превземат Санкт Петербург. За съжаление този военен успех е последният за адмирала. Скоро той се разболява от коремен тиф и въпреки че Екатерина II изпраща при него най-добрия си лекар (също шотландец) Джон Роджърсън, той умира. "Голяма загуба, държавна загуба!", казва тогава императрицата.
Далеч не всички шотландци се отправят към Русия, за да воюват. Архитектът Чарлз Камерън пристига в страната, за да твори.
Лично императрица Екатерина II кани в Руската империя Камерън през 1779 година. "Сега се опознаваме с мистър Камерън; родом шотландец, якобит по убеждения, голям чертожник, възпитан според класическите образци, той придоби известност благодарение на книгата си за античните бани", пише тя в лична кореспонденция.
През следващите години архитектът се занимава с преобразяването на императорската резиденция в Царско село. С неговите усилия тук са създадени Китайското село, Студената баня, Висящата градина и Рампата, както и галерия, наречена по-късно в негова чест. В двореца Царско село шотландецът работи върху интериора на частните стаи на Екатерина II, залите Арабеск и Лион.
В царската резиденция в село Павловск (сега град Павловск) е построен Големият дворец по проект на Чарлз Камерън. До него архитектът издига "Колонадата" (по-късно известна като "Павилиона на трите грации") - портик с шестнадесет колони със статуи на Аполон и Минерва, където император Павел I често обича да си почива.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си