История на руската църковна имиграция в България

По това време значителна част от руската интелигенция напуска страната. Вече разказахме защо белите мигранти избират България и за кои от тях вие сигурно сте чували, обаче смятаме този списък за непълнен, тъй като все още не сме говорили за значителна част от руската интелигенция – духовенство.

Към началото на ХХ век българска и руска църква имат сложни отношения: например при решаването на българския църковен въпрос Русия е на страната на Константинополската патриаршия, което обаче не пречи на българското висше духовенство да получава образование в руски академии. 

Във взаимодействието на руските мигранти с българското общество има две основни тенденции: от една страна представителите на руската култура се стремят да я запазят (в което България щедро им помага), от друга страна, те искат да се впишат в живота на приемащата страна и до голяма степен успяват, тъй като имат добро образование.

Руските имигранти водят активна просветителска дейност и преподават в български учебни заведения – например в Софийския университет. През 1920-30-те г. професорите в Софийския университет имат право да четат лекции на руски език, а студентите - да вземат изпитите си на него. Важна роля играе църковният историк Николай Глубоковски, един от основателите на богословския факултет на СУ, бивш професор в Петроградската духовна академия и учител по Закон Божий на дъщерите на император Николай II. По време на емиграцията си Глубоковски публикува повече от 100 научни труда, в това число за българска църковна история – за Иван Рилски, за писмеността, за Константин Философ, Климент, митрополит Търновски и т.н.

Николай Никанорович Глубоковски, 1910 г.

Свободни източници

Открити са руски гимназии и военни училища (в София, Пловдив, Велико Търново, Пещера, Шумен, Ямбол, Нова Загора и др.). Преди установяването на съветско-българските отношения те се ползват с материалната и морална подкрепа на българското правителство, което обаче не им налага някакви специални задължения. "Задачата ни не е да денационализираме руското училище, а напротив, да му помогнем с всички сили да запази националната си идентичност, за да може да възпитава истински руски хора", казва министър-председателят Александър Цанков.

Важно място заема Пастирско-богословското училище "Свети Кирик", което съществува от 1922 до 1936 година. Епископ Дамян (Говоров) получава управлението на полуразрушения Горноводенски манастир "Св. Кирил и Юлита", където се създава институция за обучение на свещеници на РПЗЦ и БПЦ. Обучението продължава 3-4 години и следва дореволюционната програма, като преподаватели са руски богослови.

Българската православна църква симпатизира на руското духовенство: на 17 юни 1922 г. Българският Синод нарежда да се моли за руския народ и Руската православна църква, а през 1923 г. изпраща послание до българското правителство и международните организации с молба за съдействие за прекратяване на преследването на християните в Съветска Русия.

Храм-паметник "Рождество Христово" на Шипка

Свободни източници

През 1922 г. поради възникването на СССР българското правителство настоява руското дипломатическо представителство да бъде ликвидирано. Тогава успяват да прехвърлят имуществото на Руската църква. Когато през 1934 г. България решава да установи дипломатически отношения със СССР, руската църковна собственост в България е застрашена. Предусещайки това, Българският Синод предварително назначава комисия по правното състояние на този имот и оказва натиск върху българското правителство.

БПЦ успява да избегне закриването на руски храмове – едно от условията за нормализиране на отношенията между България и СССР е запазването на предишния статут на руската църковна собственост. В резултат на преговорите някои църкви, като храм-паметника на Шипка и Ямболския манастир, са дарени на българския народ при условие, че ще ги управляват само българи (без никакви руски преселници). Руската миграция приема тази новина болезнено, тъй като духовенството вярва, че тяхната мисия е да запазят предреволюционната Русия и да я възстановят в бъдеще. Идеолог на руския монархизъм е предстоятелят на храма на руското посолство в София архиепископ Серафим (Соболев). Той, между другото, допринася за признаването на Българската църква (схизмата е премахната едва през 1945 г.).

Нападението на Германия срещу СССР променя положението на руските мигранти в България: те са поставени под строг контрол. Част от руските мигранти виждат в новата война възможност да свалят болшевизма и да се върнат у дома – затова чрез българското правителство те се записват в Руския охранителен корпус, който воюва на страната на Германия. Въпреки това, по-голямата част от руските мигранти остават извън политическата борба и съчувства на своите, останали на територията на СССР.

Деца на руски емигранти във Варна, 1925 г.

Свободни източници

Големи надежди за завръщане има и руското духовенство, включително архиепископ Серафим, който започва да се подготвя за заминаването си. Но още през 1942 г. става ясно, че нацистка Германия има негативно отношение към Православната църква и категорично няма да подкрепи руското духовенство в техните монархически стремежи за възраждане на Русия. Третият райх забранява пускането на руски свещеници-емигранти от България в СССР.

Когато в България идва на власт прокомунистическото правителство, животът на руското духовенство се променя драматично: комитетът по делата на руските бежанци се превръща в Комисия за ликвидиране на руската акция в България, а на бившите поданици на Руската империя се предлага да получат съветски паспорт. Част от руската духовна емиграция е подложена на репресии, а България започва да строи комунизма. Влиянието на руското духовенство в България намалява.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.