Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за ярка и детайлна цветна фотография. Неговата визия за фотографията като форма на образование и просвета може да се види силно изразена в снимките му на архитектурни паметници в исторически места в дълбоката руска провинция.
Сред местата, посетени от Прокудин-Горски през 1912-а, е Богоявленско-Голутвинският манастир (известен след 1800 г. като Стария Голутвински манастир) близо до Коломна, разположен на около 115 км южно от Москва в посока Рязан. Въпреки че Коломна е един от най-привлекателните провинциални градове на Русия, няма данни Прокудин-Горски да е снимал самия град, който се намира на север от Стария Голутвински манастир.
Живописно разположен на мястото, къдто се сливат реките Коломенка и Москва, Коломна (с население от около 135 000 души) има богата история и отличиаваща се регионална идентичност. Нейните манастири, които украсяват подходите към центъра на града, са възстановени, а някои от търговските му къщи от началото на XIX в. са запазили своя неокласически чар.
Най-ранното споменаване на Коломна в средновековните хроники е свързано със сблъсък през 1177 г. между Всеволод Великото гнездо, който е и великият княз на Владимир, и съперника му принц Глеб Рязански. Такива местни противоборства са чести сред руските князе през XII и началото на XIII век, но скоро са последвани от много по-опустошителната монголска инвазия от 1237-41 година. Коломна е превзета през януари 1238-а въпреки яростната съпротива. Кулкан, най-малкият син на Чингис хан, е убит по време на битката за Коломна.
От началото на XIV в. московските князе оценяват Коломна като стратегическа цитадела, охраняваща южната граница. Разположена недалеч от мястото, където река Москва се влива в река Ока (основният западен приток на Волга), през Коломна преминават търговски пътища от голяма част от Централна Русия. Това движение на стоки и добитък през града ще създаде основата за трайна търговска култура.
Въпреки нарастващия си просперитет, Коломна преживява сериозни предизвикателства през XIV век, включително чумата, избухнала през 1363-а, и грабежа, на който я подлага армията на татарския хан Тохтамиш през август 1382 година. И все пак през същия период Коломна доказва своята устойчивост с построяването през 1379 г. на първата си голяма църква, посветена на Успение Богородично. Именно в сянката на тази църква - напълно възстановена през XVII век - московският велик княз Дмитрий Донской отслужва молебен в подготовка на очакваната голяма победа срещу татарския хан Мамай при Куликово поле през септември 1380 година.
Най-ранната каменна църква от този период, посветена на Йоан Кръстител в Городишче, се намира в покрайнините на Коломна и е датирана от края на XIV век. Името на тази забележителна местност идва от древно земно укрепление (известно още като городишче или градище на български - бел. ред.) на левия бряг на река Коломенка, но по времето на построяването на църквата село Городишче принадлежи на местния епископ.
Макар и силно преустроени, долните стени на църквата - от износен варовик - разкриват ранните етапи на възстановяване на зиданата постройка след катастрофалното монголско нашествие. Освен тези непокътнати долни стени, които включват един блок с издълбан на него еднорог, основната структура на църквата на Йоан Кръстител датира от началото на XVI век. Сегашната камбанария е издигната през 1780 г., а вероятно и обширната трапезария. В началото на този век светлосивите стени с груба повърхност са боядисани в ярко бяло. За щастие успях да снимам църквата през есента на 1992 г., когато живописното покритие на стените ѝ все още беше непокътнато.
През XVI в. Коломна се възползва от щедростта на московския велик княз Василий III (1479-1533), който заменя крепостта от дървени трупи с масивни тухлени стени, а те са израз на значението на града като цитадела на южния фланг на Московия. Построени между 1525 и 1531 г. с обща дължина от 2 км, тези стени могат да се сравняват със стените на московския кремъл.
От оригиналните шестнадесет кули са останали седем, включително една кула на портата. Югозападният гребен на стените е укрепен от масивната кула Коломна или Марина. Последното сериозно военно изпитание, с което се сблъсква Коломна, е от началото на XVII век, когато градът е нападнат от различни фракции по време на периода на хаоса на династиите, известен като "Смутното време".
Зад стените на Коломна се намира Брусенският Успенски манастир, който става женски манастир след опустошението по време на Смутното време. Неговата открояваща се църква от средата на XVI в. "Успение Богородично" е издигната през 1550 г. в чест на превземането на Казан от Иван Грозни през 1552 година. По същия повод е построена и църквата "Свети Василий Блажени" в Москва. В непосредствена близост до църквата "Успение Богородично" е ярко изрисуваният събор "Въздвижение на кръста", построен точно три века по-късно (1852-55 г.) в руско-византийски стил.
На няколко крачки от църквата, по атрактивна пешеходна улица, се намира главният събор на Коломна, също посветен на Успение Богородично. Възстановен между 1672 и 1682 г., той е изпълнен в традиционния стил на големите руски църкви, с шест колони, поддържащи вътрешното пространство, и пет луковидни купола отгоре. Интериорът е добре запазен, с късен бароков иконостас от 1770-те години и впечатляващи стенописи в късен академичен стил, изпълнени с масло през 1880-те години и базирани на по-ранни образци от 1804 година.
В непосредствена близост до събора има масивна камбанария, построена през 1692 година. Срещу храма "Успение Богородично" са стените и камбанарията на Новия Голутвински манастир с църквата на Троицата (1705 г.), боядисана в ярки цветове.
Коломна също има множество енорийски църкви. Най-живописната от тях е Църквата на Възкресението "на Посаде", известна още като църквата "Свети Николай Посадски", която първоначално е построена през 1716 г., а след това значително променена през 1790-те години, преди да бъде възстановена в предишната си форма през 1970-те години. Стилът на тази отличителна постройка с нейните декоративни фронтони е отзвук на орнаментираната църковна архитектура в Москва през XVII век. Наблизо е Музеят на пастилата, ябълков сладкиш, с който Коломна е широко известна.
Коломна си съперничи с Торжок с неговите многобройни неокласически паметници. Най-открояващият се от тях е църквата "Св. Йоан Богослови", разположена на централния площад на града и първоначално построена през 1733-58 година. Църквата придобива внушителните си неокласически фасади през 1829-35 година. Нейната извисяваща се камбанария (1826-46) става център на търговска аркада, която обгръща църковния събор - гениална комбинация от търговска и религиозна архитектура.
Освен църкви и камбанарии Коломна има исторически квартали с къщи от XIX век. Сред неокласическите къщи, реставрирани в центъра на града, най-забележителната е къщата на Лажечников, сега музей, посветен на един от руските писатели от началото на XIX век.
В Коломна са запазени и голям брой дървени къщи, много от които с богато украсени прозорци. Някои от тези къщи близо до кремъла са свързани с писатели от XX в. като Борис Пилняк и Анна Ахматова.
През съветския период се появяват нови форми на жилища по-специално за работниците във фабриката в Коломна, основана през 1863 г. и впоследствие водещ производител на локомотиви. Образци на жилищни проекти, спонсорирани от фабриката в Коломна през 20-те години на миналия век, все още могат да се видят на главната пътна артерия, улица "Октомврийска революция". Много работници обаче избират да живеят в дървени къщи с малка градина и такива къщи продължават да се строят през целия съветски период. Коломна също има интересни примери за авангардна конструктивистка архитектура, създадена в подкрепа на кампанията за индустриализация от ранния съветски период.
В покрайнините на града има още два монашески комплекса и двата очевидно създадени от Дмитрий Донской през 1380-те. Богоявленско-Голутвинският манастир, известен след 1800 г. като Стария Голутвински манастир, се намира близо до мястото, където се сливат реките Москва и Ока. Най-колоритната особеност на Стария Голутвински манастир са неговите стенни кули, готически фантазии, пресъздадени от червени тухли с варовикови детайли в края на 1770-те. Псевдо-готическият стил се появява в Русия по време на управлението на Екатерина Велика като отражение на англоманията на императрицата и нейния интерес към средновековната руска култура.
От другата страна на река Москва и на север от Коломенския кремъл се намира Богородично-Рождественски Бобреновият манастир. Въпреки че е основан в края на XIV век, сегашните му църкви датират от края на XVIII и XIX век. Той също е ограден с готически стени от 1790-те години.
Най-голямата съвременна забележителност на Коломна са популярно наричаният Леден дворец, читалище и модерна арена за спортове на лед. Изборът на мястото е спорен - надолу по склона от Кремъл. Архитектите са се опитали да смекчат визуалния сблъсък, като са проектирали арената с окачен мембранен покрив, чийто нисък силует е сгушен в долната част на речния терен.
Изграждането на обходна магистрала освобождава историческия център на Коломна от трафика по пътя към град Рязан. Подобно на много други руски градове Коломна търси баланс между икономическото развитие и опазването на богатото си архитектурно наследство.
В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за правене на цветни снимки. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 г. той напуска Русия и се установява във Франция, където се намира голяма част от колекцията му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката дигитализира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за световната публика. Няколко руски сайта вече също имат версии на тази колекция. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на снимките на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 г. Брумфийлд работи в Русия и снимка повечето места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии съпоставя творбите на Прокудин-Горски със снимките, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си